Следя няколко блога, на много умни, според мен, хора. Изпитвам истинско удоволствие от това, което чета там и от коментарите под постингите.
Дълго време след като направих блога си размишлявах как да го започна. Каквото и да е, все нямаше да е най-важното. Пък и защо ли трябваше да е най-важно? Аз не съм, ама съвсем не съм важна, в онзи смисъл на велика...
Но мога да ви разкажа за онова, за което работя през последните 15 години. Ето това смятам за важно.
Възпитател съм в един дом за отглеждане на деца лишени от родителска грижа. Ей, не се натъжавайте! Там живеят деца, които нямат нужда от милостиня, а от много разбиране и много, ама много работа - педагогическа, психологическа. Имат нужда от търпение и любов.
Много често се сблъсквам с неразбирането на проблемите на мойте деца.
Наскоро пристигна екип на БНТ в Дома, снимаха материал за предаването "Под  дъгата". Това предаване е специализирано за деца от домовете и има за цел да разкаже тежките съдби на тези деца и да предизвика състраданието на хората от страната и чужбина. Това последното не ми е много ясно как става, но както и да е. На времето Снежана Атанасова превеше такива предавания. Ефектът беше - поредната демонстрация на загриженост, поредното разплакано дете пред камерите, поредните разплакани зрители и псевдо коментари по темата. По Коледа и Великден - дарителски акции, през другото време сезонно почистване на старите дрехи от гардероба. Не ме разбирайте погрешно - от подкрепа има нужда, но тя е от съвсем друго естетство.
Но да разкажа за снимките на БНТ. Моите деца са на възраст от 14 до 18 години. Страхотни са. Всички са много амбициозни и се справят въпреки сложните си съдби.  Тази година завършват средното си образование четири от децата, започнаха да се готвят за кандидатстудентски изпити и съм сигурна, че ще успеят. А ако знаете колко са ми красиви момичетата!!!Естествено на мен ми се иска да разкажат как успяват , за да дадат кураж и на други деца, но не би...
Екипът непрекъснато насочваше интервютата към проституцията, към лесните начини за живеене на момичетата, към това дали са получавали неприлични предложения и т. н.
Децата бяха обидени, наранени, изплашени от това, че ще бъдат представени в  лоша светлина.
Прекъснах интервютата и обясних на режисьора, че въпросите към тези деца са обидни. Нима само за проституция може да се говори с красивите момичете от Дома?
А всички те са участвали вече в три европейски проекта. Стажували са в Германия, Чехия. Говорят по два езика. Харесват специалностите си. Могат да заминат в чужбина да учат, френска фондация им предлага стипендия за това, но те искат да останат тука... 
Не зная кога ще се излъчва предаването, ако проявявате интерес, ще ви кажа по-късно.
Чувствам се омерзена. Децата ми бяха употребени за една фалшива концепция, която на екрана трябва да звучи сърцераздирателно.
Нима не може да се отнасяме един към друг без предубеждение и да притаим дъх и да се слушаме, да се слушаме истински.
Колко далече са една от друга милостинята и истинската помощ! Едната задоволява егоцентричната ни потребност да проявим мимолетна доброта и да измием чувството за вина, а другата изисква размисъл и действие, постоянство и готвност за жертва без отплата.

Въпреки, че с този пост ме разплака! :( :)))
Желая ти успех, тук и навсякъде - също и на всички твои ученички! :)

Май всички сме изплозвани за извличане на някаква полза на някои потни червеногъзи копеленца... :-(

Поздрави

Виждам, че това е първия ти постинг и това наблюдение ми дава повод да ти пожелая "добре дошла" сред нас.

Встрани от приветствието - постингът ти за мен е вълнуващ, защото разкрива собствените ни предразсъдъци към хората, които по някаква причина са различни от нас - например са израстнали в различни условия. Телевизионерите, по силата на професионалната си роля, просто като мегафони усилват настроения и нагласи, които всеки от нас носи в себе си в една или друга степен. Което е тъжно.

Май най-хубавото в цялата история е, че тези деца са имали до себе си човек като теб, който е можел да заеме ясна етична позиция и да каже на глас, че това, което се случва, е лошо и неприемливо.

Защото едно от най-гадните неща в разказаната от теб история (поне за мен) е, че подобна злоупотреба, когато се прави от позицията на уж добри намерения, остава неразпозната. Като прибавиш към това и властта, която телевизията има, нещата започват да изглеждат доста страховити и човек започва да губи ориентирите си за това кое е добро и кое е лошо и да си мисли, че така трябва да бъде.

А ако смяташ, че хората от тази виртуална общност, към която отскоро се числя и аз, можем да бъдем полезни по някакъв автентичен начин, аз бих се радвала да науча за това от твоя блог.

към мнението на ridiculous. Медиите и телевизията в частност обслужват конкретни интереси, лъжат и манипулират безсрамно и поради тази прична у дома почти не гледаме телевизия. Понякога са толкова прозрачни, че се чудя да се възмущавам ли, да се смея ли на безочието им.
Съжалявам, че така са се отнесли към децата, за които се грижиш в този дом.
Желая ти успех в работата и очаквам следващите ти постинги :)

Твоите деца са най-здравата,най-силната и най-спо-
собната част от обществото ни! В твое лице те са в
сигурни ръце! Успехи в нелеката възпитателска ра-
бота и в полето на Blog.bg!

Рили?

Баз да ставам циничен, мисля, че някой не си е пил хапчетата сутринта.

Поздрави на АВЕ.

че всеки ще се интересува от различни неща.Специално от БНТ може би се интересуват от проблемите,а не от блестящите перспективи.Ако нямате проблемите за които са ви питали защо не им обяснихте,че ги нямате.В други домове може да има проблеми.Криенето на главата в пясъка не е добре.Децата ви трябва да знаят,надявам че знаят,раликата между добро и лошо.И трябва да могат да се защитават.Въпреки всичко аз си оставам циник и ще кажа че обрисуваш една захаросана картинка за децата в дома.Напомня ми на един политик който пишеше за посещението си в Ирак и за малко да не се развикам Урааа,браво на нас и американците,а положението там не е розово

Точно днес искам да благодаря на всички, които не са безразлични към моя първи постинг. Бог да пази вас и семействата ви!

да прочета написаното от теб и да повярвам че има професионалисти като теб които все още живеят с работата си.Педагогиката е сложна наука и за мен тя е призвание.Ако не обичаш децата няма как да си добър педагог.Виждам че ти обичаш децата и живееш с техните проблеми като свои.Пожелевем ти успех и занапред!

merita

Наистина не можем да се слушаме и да се чуваме истински - от това са и почти всички човешки беди. Егото и бизнесът над всичко. Затова си и кретаме (човечеството като цяло) с най-модерни технологии, но с души в каменния век.Много от "неблагополучните" деца попадат под тази категория: http://indigo.e-puzzle.ru/. Те наистина са понякога по-умни, по-способни, по-оправни и изобщо по.... от "благополучните" си връстници. Просто да вземеш една тояга и по родителите...(извинете за мекия израз).
Аз също много често съм се питала как може да бъде научен един човек да бъде родител. Как да не раждат деца "защото така е станало" и после да не знаят какво да правят с тях. Или да раждат осъзнато, но после пак се оказва, че не знаят какво да правят, за да стане детето Човек...Струва ми се, че всичко опира до любовта. Казват, че грижата за здравето на едно дете започва от грижата за неговите родители, когато те са били деца. Това важи и за психическото, и за душевното здраве. Наистина една много тъжна щафета се предава от поколение на поколение. Дефицит на любов.